Nov 16, 2008, 8:13 PM

Спомен за Някога

Poetry » Other

1.2K 0 19

Черниците отдавна са отлъчени
от улицата с цвят на стар шинел.
Надвесена над тях, презрява къщата.
Комин, като излъгано дете,

намусено стърчи. Прехапал устни
не пуска даже вопъл топлина.
Мълчи. И само саждите му хрускат.
Залостен е прозорецът. Познах

по дървената пейка във зелено,
че слънцето строих от буци кал.
А после с тебешири го разменях.
Погалваше ме нечия ръка

прекръствала овошки и... кожуси.
Омесвала мисири и ярма.
Петлите ме кълвяха по ботушите...
От дървената портичка разбрах,

че някога съм чакала да съмне
на двора, пълен с котешки покой.
Черниците отдавна са безсънни
пред скърцащото детско колело...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

"Комин, като излъгано дете,намусено стърчи"!!!!!!!Ах, ти, невероятна чаровнице! Много "големи" поети биха ти завидяли за тази изключително
оригинална метафоричност!

2010-06-16T21:04:14+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Невероятно!
Моето детство се смее на крачка от мен,
толкова хубаво, толкоз зелено,
толкоз е хубав страхотния ден,
в който всеки твой поглед е малка вселена!
)))

2009-03-12T08:39:13+02:00
pureblack (Георги Колев)

...и спомена за селото в сърцето ми потръпна......

2008-11-23T23:04:43+02:00
Jane_d (Деси Инджева)

Немея, Руже!
Ето, това е покоряваща, безпределна поезия...
Възхищения!

2008-11-18T16:18:36+02:00
EliTa (Ели)

на двора, пълен с котешки покой....
благодаря ти, Ружа, за усещането и емоцията!

2008-11-17T22:08:58+02:00