Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
Nov 16, 2008, 8:13 PM

Спомен за Някога 

  Poetry » Other
855 0 19
Черниците отдавна са отлъчени
от улицата с цвят на стар шинел.
Надвесена над тях, презрява къщата.
Комин, като излъгано дете,

намусено стърчи. Прехапал устни
не пуска даже вопъл топлина.
Мълчи. И само саждите му хрускат.
Залостен е прозорецът. Познах

по дървената пейка във зелено,
че слънцето строих от буци кал.
А после с тебешири го разменях.
Погалваше ме нечия ръка

прекръствала овошки и... кожуси.
Омесвала мисири и ярма.
Петлите ме кълвяха по ботушите...
От дървената портичка разбрах,

че някога съм чакала да съмне
на двора, пълен с котешки покой.
Черниците отдавна са безсънни
пред скърцащото детско колело...

© Ружа Матеева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??