Черниците отдавна са отлъчени
от улицата с цвят на стар шинел.
Надвесена над тях, презрява къщата.
Комин, като излъгано дете,
намусено стърчи. Прехапал устни
не пуска даже вопъл топлина.
Мълчи. И само саждите му хрускат.
Залостен е прозорецът. Познах
по дървената пейка във зелено,
че слънцето строих от буци кал.
А после с тебешири го разменях.
Погалваше ме нечия ръка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация