Спомен за Някога
Черниците отдавна са отлъчени
от улицата с цвят на стар шинел.
Надвесена над тях, презрява къщата.
Комин, като излъгано дете,
намусено стърчи. Прехапал устни
не пуска даже вопъл топлина.
Мълчи. И само саждите му хрускат.
Залостен е прозорецът. Познах
по дървената пейка във зелено,
че слънцето строих от буци кал.
А после с тебешири го разменях.
Погалваше ме нечия ръка
прекръствала овошки и... кожуси.
Омесвала мисири и ярма.
Петлите ме кълвяха по ботушите...
От дървената портичка разбрах,
че някога съм чакала да съмне
на двора, пълен с котешки покой.
Черниците отдавна са безсънни
пред скърцащото детско колело...
от улицата с цвят на стар шинел.
Надвесена над тях, презрява къщата.
Комин, като излъгано дете,
намусено стърчи. Прехапал устни
не пуска даже вопъл топлина.
Мълчи. И само саждите му хрускат.
Залостен е прозорецът. Познах
по дървената пейка във зелено,
че слънцето строих от буци кал.
А после с тебешири го разменях.
Погалваше ме нечия ръка
прекръствала овошки и... кожуси.
Омесвала мисири и ярма.
Петлите ме кълвяха по ботушите...
От дървената портичка разбрах,
че някога съм чакала да съмне
на двора, пълен с котешки покой.
Черниците отдавна са безсънни
пред скърцащото детско колело...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
)))
