Jul 11, 2018, 6:06 PM

Спомен за отлетял гълъб

  Poetry
347 0 0

Спомени заседнали отляво,

пробождат малката ти гръд,

но знам където е боляло

там мъртвите никога не мрат.

 

Ако в ден топъл и лъчист

 с криле на гълъб отлетя

ще тръпне сърцето ти кат' лист,

обгърнат в есенна слана.

 

Пристъпя ли през райските им двери,

където е щастие навред,

ще бъде изплакана там първа

сълза при спомена за теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...