Спомени заседнали отляво,
пробождат малката ти гръд,
но знам където е боляло
там мъртвите никога не мрат.
Ако в ден топъл и лъчист
с криле на гълъб отлетя
ще тръпне сърцето ти кат' лист,
обгърнат в есенна слана.
Пристъпя ли през райските им двери,
където е щастие навред,
ще бъде изплакана там първа
сълза при спомена за теб...
© Стоян Иванов All rights reserved.