Спомен за Поет
СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... каквато прежълтяла тишина савани върху плажа тихо стели,
ще кажеш, че е минала война – и след войната няма оцелели,
спасителят чадърите прибра във склада за надежди и илюзии,
със сламена капела с три пера последното му гадже се изхлузи,
морето спи бездънен трети сън, бълхите си на припек псето пощи,
и залезът на хълма тъне вдън, застлал руна на дрипавите нощи,
ни кораби със алени платна, и ни жени в поли с изящна цепка,
във парка ляга ледната слана и сумракът парцалите си чепка,
събрах си есента в един сонет, едва ли утре някой ще го помни...
Когато ще съм спомен за Поет, потънал в тишините на октомврий.
© Валери Станков All rights reserved.
