СПОМЕН ЗА ТИХИЯ МЪЖ
… понякога сънувам, че съм млад, че всички бъдни пътища са мои,
и всеки срещнат ще ми бъде брат! – из пролети – и в есенни порои,
щом разжигари залезът кладни – и вечната Денница затрепери,
пак ще се вихря с шеметни Жени, ще пия винце с верните авери,
и ще се гмуркам в птичи синеви – с разгърдена душа за необята! –
след мравчиците в тихите треви дано е светъл пътят ми нататък,
нали и аз смирен съм Божий раб, ако протегне Бог над мен десница,
ще си поискам къшей черен хляб и стиска от небесната солчица,
и влюбените в утринната ръж да се целуват – луди-полудели! –
а аз да бъда спомен тих за мъж, поел на път след облаците бели.