Спомени
Спомени
Поредната пролет е.
Поредните цъфнали кестени.
И утрото сякаш полет е,
и животът отново лесен е.
Теб те няма и аз съм свободна
и със обич си спомням Париж -
как си там и е пролет,
как си тъжен и тъжно мълчиш,
и по Шанз-е-Лизе устремено вървиш,
крачиш и мъдро мълчиш.
Аз помня Париж, помня теб
и си мисля как би било хубаво
да сме заедно,
да бяхме заедно,
да бях със теб в Париж
в твоето време,
в твоя живот,
в твоите цъфнали кестени,
в твоите стъпки, отекващи
в тишината по Шанз-е-Лизе
и загледана в твойто лице
да съм с теб по Шанз-е-Лизе.
О, колко те моля, сега, когато те няма,
остави ме с твоите спомени за Париж,
остави ме да вярвам, че мои са,
остави ме да вярвам, че наши са.
Че в Тюйлери за Шарл Бодлер си говорим,
на Конкорд за философия спорим
и гледаме Сена, пълна с блестящи звезди,
и потъвам във твойте очи.
И мирише на влага от старите сгради,
на кафе и канела, на нощни площади
и цигани свирят любовни балади,
и аз те държа за ръка.
Нека си спомням твоите спомени за Париж.
Нека си спомням Париж –
как омайно цъфтят в бяло кестени,
как плуват по Сена звезди,
как тишината мълчи
и сякаш мълчим си със тебе
и с очи се докосваме
на някой ъгъл в Париж.
Ти мълчиш.
Съгласен да помня Париж.
© Кат All rights reserved.
