Искаш спомените да събудим, тъй ли?
Готов ли си да ме ухажваш пак?
Далеч да сме от погледите хорски
и в трепет да зовеме знак...
Със който да се отдадем безмълвно
със всичката си нежност на света
и в сластни часове на розова омая
да любим зажаднелите тела...
Даа... спомените ми това са...
Ти имаше ме - плаха и свенлива,
макар и спомена да се размива -
онази нощ... бе истински красива! ...