Спомени
Искаш спомените да събудим, тъй ли?
Готов ли си да ме ухажваш пак?
Далеч да сме от погледите хорски
и в трепет да зовеме знак...
Със който да се отдадем безмълвно
със всичката си нежност на света
и в сластни часове на розова омая
да любим зажаднелите тела...
Даа... спомените ми това са...
Ти имаше ме - плаха и свенлива,
макар и спомена да се размива -
онази нощ... бе истински красива!
Ти пак ме искаш. Искам ли те аз?
Замислена облизвам устни...
Добре, ще питам вътрешния глас -
дали сърцето ми отново ще те пусне...
Там свито е местенцето за теб,
кое да пазя - спомен или чувства?
Хазартно проигран билет...
Късметът няма все да те съпътства.
След твоя мимолетен интерес
кръвта ми хладна как да кипне...
И само споменът ме сгрява днес...
Поискай нещо силно - ще се сбъдне!
© Ирена Георгиева All rights reserved.
