Dec 12, 2022, 10:00 AM

Спомени

  Poetry » Love
828 1 1

 

 

Помниш ли онази нощ? 
Когато погледите ни се сляха. 
Почувствах тази топлина, 
на две свързващи сърца. 
Ти ме прегърна нежно, 
и се усмихна като Ангел. 
А аз трепетно очаквах, 
да ме целунеш страстно. 
Тази нощ бе толкова, 
незабравима и вълшебна.
И се надявам пак, 
отново да те срещна. 
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Недева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...