Dec 12, 2022, 10:00 AM

Спомени

  Poetry » Love
821 1 1

 

 

Помниш ли онази нощ? 
Когато погледите ни се сляха. 
Почувствах тази топлина, 
на две свързващи сърца. 
Ти ме прегърна нежно, 
и се усмихна като Ангел. 
А аз трепетно очаквах, 
да ме целунеш страстно. 
Тази нощ бе толкова, 
незабравима и вълшебна.
И се надявам пак, 
отново да те срещна. 
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Недева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...