Колко болка е радоста,
когато тъжно завъртат се спомените.
Колко трайна е любовта
и времето на сълзите, отровните.
Всеки ден възкресявам спомени.
Всеки ден по малко умирам.
Всеки ден се моля за прошка
и все пак назад аз отивам.
Нима нещастен е този ден
в който те срещнах любима?
Но по-нещастен сега съм без теб,
когато ти си замина...
© Анелия Овчарова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ви!!