Те са неканени и непредвидени,
вълнуващи и изгарящи.
Препускат бясно в мислите
хиляди въпроси без отговор.
Къде си ти сега?
С кого си?
Поне за миг изпитваш ли вина?
Дали самотно пушиш до прозореца?
Осъмваш ли замислен под звездите.
А аз се боря със сълза-издайница
в опит да избягам от спомена,
изгарящ ме в дните...
без теб!
© Росица Малчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
