Те са неканени и непредвидени,
вълнуващи и изгарящи.
Препускат бясно в мислите
хиляди въпроси без отговор.
Къде си ти сега?
С кого си?
Поне за миг изпитваш ли вина?
Дали самотно пушиш до прозореца?
Осъмваш ли замислен под звездите.
А аз се боря със сълза-издайница
в опит да избягам от спомена,
изгарящ ме в дните...
без теб!
© Росица Малчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
