СПОМЕНИ
СПОМЕНИ
Вървя аз боса по тревата,
над мен е утринния полумрак.
С очи аз виждам красотата,
а сърцето ми потънало е пак.
Защо ли още мисля си за тебе?
Какво, по дяволите, правя пак?
Пропускам аз живота си край мене
заради спомени, потулени във мрак.
И без теб живота продължава.
И без теб земята се върти.
Защо все нещо мене задължава
да закривам слънцето с болезнени мечти?!
Иди си! Няма аз да плача.
Сълзите вече нямат сила там.
Иди си! И разпръсни ми здрача.
Ще се направя, че нищичко не знам.
И ето, слънцето изгрява.
Поляната е мокра от роса.
Повдигам се на пръсти и протягам
ръце да уловя мига.
21.05.2007
© Мириам All rights reserved.
