Спомени
По стари спомени вървя,
като по тлееща жарава.
Вървя. Душата си кривя
и спомените разкрасявам.
Какво мечтах? Какво видях.
Дори и аз съм друга вече.
Какво копнях? Какво живях.
А младостта съвсем изтече,
по недолюбени мъже,
по недочакани успехи,
по непрегризано въже,
по неушити скъпи дрехи,
на едри капки тишина,
на струи самота гореща,
чрез ручеите на една
неизживяна първа среща,
през устието на река
от неугасваща надежда,
догдето изтече така
под посребрените ми вежди
и уморено да се спре,
с износена докрай сърдечност
в едно измислено море,
наречено, случайно, Вечност.
като по тлееща жарава.
Вървя. Душата си кривя
и спомените разкрасявам.
Какво мечтах? Какво видях.
Дори и аз съм друга вече.
Какво копнях? Какво живях.
А младостта съвсем изтече,
по недолюбени мъже,
по недочакани успехи,
по непрегризано въже,
по неушити скъпи дрехи,
на едри капки тишина,
на струи самота гореща,
чрез ручеите на една
неизживяна първа среща,
през устието на река
от неугасваща надежда,
догдето изтече така
под посребрените ми вежди
и уморено да се спре,
с износена докрай сърдечност
в едно измислено море,
наречено, случайно, Вечност.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
