Спомени с вино преливам...
Кално е и от небето
стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае
помни ли още детето...
Помня... Червените чепки
с гумени нови ботуши,
тате, как тъпчеш в зори.
Вино ли в бъчвите ври
или сърцето ми слуша
спомен в сърцето как трепка?
Помня... Ръцете ти, мамо,
колко гальовно заплитат
моите детски косѝ.
В мене дъждецът росѝ,
скъпи картини долитат,
кацат на скършено рамо...
Скубя от гроба тревата,
спомени с вино преливам,
капят стопени сълзѝ.
Мъката тихо пълзи,
жива съм, още съм жива,
но ми тежи на душата!
Всички архангели искат,
спешно при мен долетели,
сълзите да пресýшат.
Могат ли да утешат
мислите, в танц полудели,
дето косите си плискат?
2.11 2019
© Мария Панайотова All rights reserved.
