2.11.2019 г., 21:21 ч.

Спомени с вино преливам... 

169 13 23

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Благодаря ти, че си тук, Доче, и че както много пъти до сега си го правила, си намерила вярното поетично коментарно продължение! ❤️
  • Довереница (Дочка Василева)
    Стих- пламъче на свещ.( За тях написано.)
    И няма да угасне като болката,
    с която доживотно сме орисани
    да ставаме и лягаме със спомена...
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Благодаря ви, че обърнахте внимание на римната схема, момичета! Беше си експеримент от моя страна, труднен, заради темата в която го изпробвах.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    И аз го четох няколко пъти, Мария. Първия път ме развълнува и коментирах емоцията, след това се спрях и на детайлите и изпитах същото усещане, което Албена е коментирала.
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    Марийче, първият прочит ме стисна за гърлото... При втория забелязах каква рядко срещана строфа и римна схема си използвала, която създава усещане за приближаване и отдалечаване на отделните картини - спомени и усилва въздействието. Браво!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Благодаря ти! Да помълчим двете, мила...
  • Avis (Бяла Орхидея)
    Просълзи ме....
    Ще помълча..
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Ели, благодаря, че прочете и коментира, мила! ❤️Прощавай за сълзите! ❤️
  • Елка (Елка Тодорова)
    Затрогващ стих! Разплака ме!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Благодаря ти, Дени!
  • Dendu89 (Деница Гарелова)
    Много хубаво, Мария.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Толкова ми е хубаво да вярвам, че родителите ми са в прекрасния град, който си нарисувал с фантастичните боички на думите, Ники!
    Благодаря ти, мъката ми сега тежи
    по-малко...
    Наде, и ти ли отпи от сълзите ми? Извинявай, ако ти е загорчало!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Марийче!
  • Niki_art (Николай Василев)
    Тук въздействащ Мери!
    Успяла си да предадеш точните думи, а светулките ще ги отнесят на вятъра, а той на луната, а луната на онези жасминови цветчета и слънчева тубероза, до сърцето на времето!
    Да думите са писмо на времето, което изпраща сигнали до други вселени, хоризонти и космос!
    А знае ли, някои къде изчезват душите?
    Смятам че са в рудинен град, с изумрудени дървета, неонови улици и кобалтови къщи- с пурпур и алена-позлата!
    Там пеперудите са беолоки, а цветята с крила на птици!
    Но знае ли човек???
    Усеща се болката и тъгата ти!
    Тя е като сензитивна бомба и човек може да я усети от прочита!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Зарадвахте ме с присъствието си под това стихотворение, Ангелче и Васил!
    Благодаря за милите думи!
  • VasilIvanov (Vasil Ivanov)
    Спомените за нашите близки ни топлят!
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    Мари... Усетих смисъла на всяка думичка! Ако знаеш само колко добре те разбирам...
    Те знаят... всичко знаят, обичат ни и ни прощават... Твоята болка в сърцето е достигнала до тях!
    Прегръщам те (М)
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Благодаря ти, Марианка!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Много трогателен и въздействащ стих, Мария.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Краси, днес е голямата Архангелска задушница, но аз съм далече от гроба на родителите си и не можах да прелея пръстта, под която лежат... Оставих това да направи стихотворението, като изкупление за греха ми... Дано са видяли пламъчето на думите и са усетили мъката в сърцето ми...

    .
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Посвещение, което докосва и пали не свещ, а цяла клада от чувства,
    Ти хвърляш на кладата спомена,
    той с прах ти посипва зениците,
    без сълзи е виното... С помена,
    Бог пак ще прости мъчениците... Развълнува ме. Поздравления, Мария!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Навярно си бил близо до тези изживявания, които те ограбват и те карат да се чувстваш сам в света...
    Мир и покой за душите на всички наши близки!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Тъга, загуба... Живот... Съдба... Раздяла...
    Сълзи, болка... Спомени...
    Ние... Те...
    Колко добре те разбирам.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.