Спомени с вино преливам...
Кално е и от небето
стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае
помни ли още детето...
Помня... Червените чепки
с гумени нови ботуши,
тате, как тъпчеш в зори.
Вино ли в бъчвите ври
или сърцето ми слуша
спомен в сърцето как трепка?
Помня... Ръцете ти, мамо,
колко гальовно заплитат
моите детски косѝ.
В мене дъждецът росѝ,
скъпи картини долитат,
кацат на скършено рамо...
Скубя от гроба тревата,
спомени с вино преливам,
капят стопени сълзѝ.
Мъката тихо пълзи,
жива съм, още съм жива,
но ми тежи на душата!
Всички архангели искат,
спешно при мен долетели,
сълзите да пресýшат.
Могат ли да утешат
мислите, в танц полудели,
дето косите си плискат?
2.11 2019
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, че си тук, Доче, и че както много пъти до сега си го правила, си намерила вярното поетично коментарно продължение! ❤️
-
Стих- пламъче на свещ.( За тях написано.)
И няма да угасне като болката,
с която доживотно сме орисани
да ставаме и лягаме със спомена... -
Благодаря ви, че обърнахте внимание на римната схема, момичета! Беше си експеримент от моя страна, труднен, заради темата в която го изпробвах.
-
И аз го четох няколко пъти, Мария. Първия път ме развълнува и коментирах емоцията, след това се спрях и на детайлите и изпитах същото усещане, което Албена е коментирала.
-
Марийче, първият прочит ме стисна за гърлото... При втория забелязах каква рядко срещана строфа и римна схема си използвала, която създава усещане за приближаване и отдалечаване на отделните картини - спомени и усилва въздействието. Браво!
-
Благодаря ти! Да помълчим двете, мила...
-
Просълзи ме....
Ще помълча.. -
Ели, благодаря, че прочете и коментира, мила! ❤️Прощавай за сълзите! ❤️
-
Затрогващ стих! Разплака ме!
-
Благодаря ти, Дени!
-
Много хубаво, Мария.
-
Толкова ми е хубаво да вярвам, че родителите ми са в прекрасния град, който си нарисувал с фантастичните боички на думите, Ники!
Благодаря ти, мъката ми сега тежи
по-малко...
Наде, и ти ли отпи от сълзите ми? Извинявай, ако ти е загорчало! -
Марийче!
-
Тук въздействащ Мери!
Успяла си да предадеш точните думи, а светулките ще ги отнесят на вятъра, а той на луната, а луната на онези жасминови цветчета и слънчева тубероза, до сърцето на времето!
Да думите са писмо на времето, което изпраща сигнали до други вселени, хоризонти и космос!
А знае ли, някои къде изчезват душите?
Смятам че са в рудинен град, с изумрудени дървета, неонови улици и кобалтови къщи- с пурпур и алена-позлата!
Там пеперудите са беолоки, а цветята с крила на птици!
Но знае ли човек???
Усеща се болката и тъгата ти!
Тя е като сензитивна бомба и човек може да я усети от прочита! -
Зарадвахте ме с присъствието си под това стихотворение, Ангелче и Васил!
Благодаря за милите думи! -
Спомените за нашите близки ни топлят!
-
Благодаря ти, Марианка!
-
Краси, днес е голямата Архангелска задушница, но аз съм далече от гроба на родителите си и не можах да прелея пръстта, под която лежат... Оставих това да направи стихотворението, като изкупление за греха ми... Дано са видяли пламъчето на думите и са усетили мъката в сърцето ми...
. -
Посвещение, което докосва и пали не свещ, а цяла клада от чувства,
Ти хвърляш на кладата спомена,
той с прах ти посипва зениците,
без сълзи е виното... С помена,
Бог пак ще прости мъчениците... Развълнува ме. Поздравления, Мария! -
Навярно си бил близо до тези изживявания, които те ограбват и те карат да се чувстваш сам в света...
Мир и покой за душите на всички наши близки! -
Тъга, загуба... Живот... Съдба... Раздяла...
Сълзи, болка... Спомени...
Ние... Те...
Колко добре те разбирам.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
