2.11.2019 г., 21:21 ч.

Спомени с вино преливам... 

  Поезия » Философска
340 13 23

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, че си тук, Доче, и че както много пъти до сега си го правила, си намерила вярното поетично коментарно продължение! ❤️
  • Стих- пламъче на свещ.( За тях написано.)
    И няма да угасне като болката,
    с която доживотно сме орисани
    да ставаме и лягаме със спомена...
  • Благодаря ви, че обърнахте внимание на римната схема, момичета! Беше си експеримент от моя страна, труднен, заради темата в която го изпробвах.
  • И аз го четох няколко пъти, Мария. Първия път ме развълнува и коментирах емоцията, след това се спрях и на детайлите и изпитах същото усещане, което Албена е коментирала.
  • Марийче, първият прочит ме стисна за гърлото... При втория забелязах каква рядко срещана строфа и римна схема си използвала, която създава усещане за приближаване и отдалечаване на отделните картини - спомени и усилва въздействието. Браво!
  • Благодаря ти! Да помълчим двете, мила...
  • Просълзи ме....
    Ще помълча..
  • Ели, благодаря, че прочете и коментира, мила! ❤️Прощавай за сълзите! ❤️
  • Затрогващ стих! Разплака ме!
  • Благодаря ти, Дени!
  • Много хубаво, Мария.
  • Толкова ми е хубаво да вярвам, че родителите ми са в прекрасния град, който си нарисувал с фантастичните боички на думите, Ники!
    Благодаря ти, мъката ми сега тежи
    по-малко...
    Наде, и ти ли отпи от сълзите ми? Извинявай, ако ти е загорчало!
  • Марийче!
  • Тук въздействащ Мери!
    Успяла си да предадеш точните думи, а светулките ще ги отнесят на вятъра, а той на луната, а луната на онези жасминови цветчета и слънчева тубероза, до сърцето на времето!
    Да думите са писмо на времето, което изпраща сигнали до други вселени, хоризонти и космос!
    А знае ли, някои къде изчезват душите?
    Смятам че са в рудинен град, с изумрудени дървета, неонови улици и кобалтови къщи- с пурпур и алена-позлата!
    Там пеперудите са беолоки, а цветята с крила на птици!
    Но знае ли човек???
    Усеща се болката и тъгата ти!
    Тя е като сензитивна бомба и човек може да я усети от прочита!
  • Зарадвахте ме с присъствието си под това стихотворение, Ангелче и Васил!
    Благодаря за милите думи!
  • Спомените за нашите близки ни топлят!
  • Мари... Усетих смисъла на всяка думичка! Ако знаеш само колко добре те разбирам...
    Те знаят... всичко знаят, обичат ни и ни прощават... Твоята болка в сърцето е достигнала до тях!
    Прегръщам те (М)
  • Благодаря ти, Марианка!
  • Много трогателен и въздействащ стих, Мария.
  • Краси, днес е голямата Архангелска задушница, но аз съм далече от гроба на родителите си и не можах да прелея пръстта, под която лежат... Оставих това да направи стихотворението, като изкупление за греха ми... Дано са видяли пламъчето на думите и са усетили мъката в сърцето ми...

    .
  • Посвещение, което докосва и пали не свещ, а цяла клада от чувства,
    Ти хвърляш на кладата спомена,
    той с прах ти посипва зениците,
    без сълзи е виното... С помена,
    Бог пак ще прости мъчениците... Развълнува ме. Поздравления, Мария!
  • Навярно си бил близо до тези изживявания, които те ограбват и те карат да се чувстваш сам в света...
    Мир и покой за душите на всички наши близки!
  • Тъга, загуба... Живот... Съдба... Раздяла...
    Сълзи, болка... Спомени...
    Ние... Те...
    Колко добре те разбирам.
Предложения
: ??:??