Спомени в нощта,
спомен за една душа.
Душа тайнствена, красива,
красива като любовта.
Не можеш ли да се обърнеш
и да кажеш ми ти "да",
или просто да се върнеш
и обгърнеш
с тайнствената си душа.
Като цвете ти красиво
разцъфтяваш все пред мен,
като ангелче невинно
те рисувам всеки ден.
Но аз съм така обикновен,
различен и горд, че съм със теб,
поне насън,
поне в деня на моята мечта,
мечта, спомен за една душа.
5.11.2000
© Момчил Георгиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
