Sep 29, 2008, 5:12 PM

Спомни си

  Poetry » Love
1.1K 0 19

Спомни си онзи топъл летен вятър

и шепота на морските вълни!

Не беше просто някакъв театър,

а първата любов ни озари.

 

Красиви бяха сладките въздишки,

отронени на слънчевия бряг

и шепотът на пясъчните нишки,

завързали любовния ни свят.

 

Приличахме на златни морски риби,

танцуващи божествено танго,

телата ни потръпваха щастливи

и пиеха със всяко сетиво.

 

Не бе магия тази морска вечер,

окъпана от звездна синева,

макар да е останала далече

и днес владее нашите сърца.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...