Sep 29, 2008, 5:12 PM

Спомни си

  Poetry » Love
1.1K 0 19

Спомни си онзи топъл летен вятър

и шепота на морските вълни!

Не беше просто някакъв театър,

а първата любов ни озари.

 

Красиви бяха сладките въздишки,

отронени на слънчевия бряг

и шепотът на пясъчните нишки,

завързали любовния ни свят.

 

Приличахме на златни морски риби,

танцуващи божествено танго,

телата ни потръпваха щастливи

и пиеха със всяко сетиво.

 

Не бе магия тази морска вечер,

окъпана от звездна синева,

макар да е останала далече

и днес владее нашите сърца.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...