Спомняш ли си?
Спомняш ли си онзи ден далечен,
окъпан в слънчеви лъчи?
Спомняш ли си онзи миг, у мене вечен,
в който се запознахме аз и ти?
Спомняш ли си моята усмивка,
в моят поглед пламък да гори?
Спомняш ли си снежната покривка,
която със смеха си разтопи?
Спомняш ли си миговете тежки,
в които бях до теб?
Спомняш ли си старите болежки
и раните, които мажех с мед?
Спомняш ли си мене,
усмихната и бяла като момина сълза?
Аз още помня онези времена.
Мигът, в който аз те срещнах.
Часът, в който ти погуби старата тъга
и сладка болка в мен пося.
Обичам те безкрайно много!
С теб ще бъда до смъртта.
Завинаги ще бъда твой приятел,
дори във вечността!
На най-добрия ми приятел
окъпан в слънчеви лъчи?
Спомняш ли си онзи миг, у мене вечен,
в който се запознахме аз и ти?
Спомняш ли си моята усмивка,
в моят поглед пламък да гори?
Спомняш ли си снежната покривка,
която със смеха си разтопи?
Спомняш ли си миговете тежки,
в които бях до теб?
Спомняш ли си старите болежки
и раните, които мажех с мед?
Спомняш ли си мене,
усмихната и бяла като момина сълза?
Аз още помня онези времена.
Мигът, в който аз те срещнах.
Часът, в който ти погуби старата тъга
и сладка болка в мен пося.
Обичам те безкрайно много!
С теб ще бъда до смъртта.
Завинаги ще бъда твой приятел,
дори във вечността!
На най-добрия ми приятел
© Анита Райкова All rights reserved.
радвам се че ви е харесал 
