...според поета раждат се Пегасите...
Челични са ми гордостта и волята,
родът ми толкоз имал е за даване.
От скука с мен побърка се неволята,
не й оставих нищичко за правене.
По сипеи се чупеше колата ми,
ръкавите прокъсах си - на лактите.
Присмиваше се ехо - на ината ми.
Поправях я напук - това са фактите.
В калта от присмех тънеше магарето,
до връхчетата сиви на ушите си.
Издраскваха копитата чукарите,
но прошка не поиска - за белите си.
Безкрайно упорити сме и двамата,
наопако и криво оцеляваме.
Ревем си, по мгарешки, над драмата,
и към живота къчове раздаваме.
Искри излитат светли, под копитата,
в поляни тучни литваме - с бекасите.
Спестете си труда дори да питате -
според поета раждат се Пегасите...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
