Способен ли си да забравиш?
Способен ли си да забравиш
моята усмивка,
която като изгрев нежен,
за тебе е била,
и как - о, Господи -
до лудост съм те искала?
Способен ли си? Не, не си!
Аз знам, че е така.
Не се забравят лесно
топлите ми длани -
та с тях съм покорила
най-нежния ти връх.
В онази малка стая
и всичко преживяно
чрез теб намерих
своя дълго търсен път.
Намерих се в очите ти –
дъждовно утро,
което по лицето ти се стече
в образ на сълза.
Нима ще можеш
да забравиш всичко?
Способен ли си? Не, не си!
Аз знам, че е така.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
