Справедливост
Справедливост
...........................................
Заставала ли си поне веднъж до себе си и мен,
когато ронеше дъхът ти обичливи думи?
Примамваше ме. Олюляваше се моят ден,
но аз скъсявах разстоянието помежду ни.
Превърнах се в греда, поставена на кръстопът,
където ветровете срещат се, за да вилнеят.
С притворени очи разделях своя ум на плът
и прах и все не вярвах, че словата ти умеят
да пускат корени, да връзват плод в баналната
бразда на родовата нива. Да стигнат билото
на онзи склон, от който да се върнат с бялата
сълза на малката човешка милост. Каквото
стана - не остана. Писна му да се крепи
на двете шепи “да” и “не” вселенска милост,
а ти - не се бави - търси я своята си Справедливост.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
