Справедливост няма
Две палави гугутки зад климатика свиха си гнездо.
Строено бе с усърден труд, умения и в ритъма на танца болеро.
Донасяха те клечките от близо и далеч.
Понякога се случваше дори да теглят меч.
Но трудно бе строителството - непригодно.
И стана може би гнездото превъзходно.
Такава обич се роди.
Целувки, нежност, страст.
Очите им затворени - в екстаз.
.
И снесоха яйца красиви.
Очакваха да се родят деца щастливи.
Като пернати сладки нимфи, самодиви.
Но се завихри драма тежка.
Като коварството във страст човешка.
Пристигна врана - мутра. Кацна до гнездото.
Усмивката зловеща грейна на лицето.
Погледна, смигна, като ултра квазимодо.
Захапа той яйце и го стовари.
На плочника пред близките хамбари.
И закълва плътта с ожесточение.
Какво по – дяволско творение.
Стопиха се сърцата им от мъка.
Каква бе тази божа препоръка?
Да имаш дом, любов и топлина.
И да останеш - без свидните деца.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
