Две палави гугутки зад климатика свиха си гнездо.

Строено бе с усърден труд, умения и в ритъма на танца болеро.

Донасяха те клечките от близо и далеч.

Понякога се случваше дори да теглят меч.

Но трудно бе строителството, непригодно.

И стана може би гнездото превъзходно.

Такава обич се роди.

Целувки, нежност, страст.

Очите им затворени – в екстаз.

                .

И снесоха яйца красиви.

Очакваха да се родят деца щастливи.

Като пернати сладки нимфи, самодиви.

Но се завихри драма тежка.

Като коварството във страст човешка.

Пристигна  врана-мутра. Кацна до гнездото.

Усмивката зловеща грейна на лицето.

Погледна, смигна, като ултра квазимодо.

Захапа той яйце и го стовари.

На плочника пред близките хамбари.

И закълва плътта с ожесточение.

Какво по-дяволско творение.

Стопиха се сърцата им от мъка.

Каква бе тази божа препоръка?

Да имаш дом, любов и топлина.

И да останеш  в миг без свидните деца.