Спрете, безумци!
Нима можеш във стих да опишеш войната,
в лирика може ли това да сториш?
Да, наистина описва се тъгата
и мъката може в стиха да затвориш.
Но това не е нито тъга, нито мъка,
а ужас стаен в очи на детето.
Страшно очакване, вечна разлъка,
жестока рана точно в сърцето.
Нали и вас са ви майки родили
и за вас ще плачат жените,децата.
Отвърнете се от тъмните сили,
които само ожесточават сърцата.
Не отивайте срещу своите братя,
твърде малка ли е за всички земята
и защо в радост, мир не живеем,
а страдание трябва навсякъде да сеем?
Спрете, безумци,чуйте ме – спрете!
Скоро Бог ще протегне ръцете,
които с пирони сте наранили
и тогава никакви сили
не ще ви спасят –
грозните ви амбиции навеки ще умрат,
ще платите жестоко за тази си радост!
Спрете, послушайте! Войната е гадост!
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
