Спри!
Спри!
Усещаш ли ме още като капка дъжд,
която сутрин на прозореца те чака?
Светкавица за тебе бях! И не веднъж
фойерверки от мечти ти пращах в мрака!
"Така ми липсваш!"- топлеше, но временно.
Откри ли липсата ми в идващия ден?!
Изтри ли лентата на оня филм "безвремие"
с парещи субтитри "много, много си във мен!"?
Не си ли взе обратно онова "обичам те!",
което дните спъваха на всяка крачка,
а счупените букви в локвите се свличаха...?!
"Спри!"...Сълза в окото ми заби спирачки.
© Теди Савчева All rights reserved.
