Спри!

Усещаш ли ме още като капка дъжд,

която сутрин на прозореца те чака?

Светкавица за тебе бях! И не веднъж

фойерверки от мечти ти пращах в мрака!

"Така ми липсваш!"- топлеше, но временно.

Откри ли липсата ми в идващия ден?!

Изтри ли лентата на оня филм "безвремие"

с парещи субтитри "много, много си във мен!"?

Не си ли взе обратно онова "обичам те!",

което дните спъваха на всяка крачка,

а счупените букви в локвите се свличаха...?!

"Спри!"...Сълза в окото ми заби спирачки.