Спри!
Спри да проправяш пътеки в морето!
Спри да дълбаеш бърлоги в калта!
Спри да забождаш звезди във небето!
Спри да поливаш умрели цветя!
Няма отново да бъде, което
отдавна било е убита мечта.
© Петър Варчев All rights reserved.
Спри да проправяш пътеки в морето!
Спри да дълбаеш бърлоги в калта!
Спри да забождаш звезди във небето!
Спри да поливаш умрели цветя!
Няма отново да бъде, което
отдавна било е убита мечта.
© Петър Варчев All rights reserved.

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...