Спри
Спри! Неистово крещи душата.
Спри! Не обвинявай пак съдбата.
Спри! За болката, която в теб гори
си виновен… само ти.
Ако можеш, скрий се и крещи.
Ако можеш, дни наред плачи.
Ако можеш, стихове пиши.
Но моля ти се – спри.
Знам, че е трудно да се бориш сам.
Знам, какво е да не си разбран.
Знам, защо в момента те боли,
но знам, че всичко ще се промени.
Дори сърцето, по-бавно сега да тупти,
дори във очите, отново да има сълзи,
дори да ги няма и онези мечти,
спри – за щастието свое ти пак се бори.
© Петър Максимов All rights reserved.
