Спри време
Навън е мрачно и вали,
а капки от сърцето ми извират.
Преваля времето, върви,
годините ми вече са унили.
Тежат от болки и мечти
нагоре кретат, даже се задъхват.
В очите ми искра блести
упование и надежда вдъхва.
Спри, време, ти за малко спри,
в живота си да се порадвам.
Да видят жадни моите очи,
как красота душата ми открадва.
Спри време своя бяг, поспри,
аз себе си очаквам да открия.
Сред мимолетни спомени, звезди,
на небесата в бялата магия.
Прегръщам есенният ден,
с дъждовни капки аз се сливам.
Бушува огънят във мен,
на тънка струя ме обвива.
Навън е мрачно и вали,
в душата ми надежда има.
Всеки ден във мене тя струи
и ми нашепва твоето име.
© Миночка Митева All rights reserved.
