Nov 7, 2007, 7:47 PM

Спрях да съм земна... 

  Poetry » Other
1003 0 17
***
В това необятно небе...
аз се движа просторна...
         ... и страдам...
с тегло на самотна душа...
  ... и ми липсва Любов...
... горящо кълбо от човешки мечти!...

Като снежна трескА...
        тя пълзи...
и се вмъква в леглото ми...
  ... бавно... моя Луна...
Тежко вплита пръсти...
         в косите ми...

                       ... и спрях...
                                    да съм земна!!!...

© Арлина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??