Спрях да съм земна...

Nov 7, 2007, 7:47 PM

Poetry » Other

1040 0 17

***
В това необятно небе...
аз се движа просторна...
... и страдам...
с тегло на самотна душа...
... и ми липсва Любов...
... горящо кълбо от човешки мечти!...
Като снежна трескА...
тя пълзи...
и се вмъква в леглото ми...
... бавно... моя Луна...
Тежко вплита пръсти... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спрях да съм земна...

Want to read more?

Random works