Nov 7, 2007, 7:47 PM

Спрях да съм земна...

Poetry » Other

1.2K 0 17

***
В това необятно небе...
аз се движа просторна...
         ... и страдам...
с тегло на самотна душа...
... и ми липсва Любов...
... горящо кълбо от човешки мечти!...

Като снежна трескА...
        тя пълзи...
и се вмъква в леглото ми...
... бавно... моя Луна...
Тежко вплита пръсти...
         в косите ми...

                       ... и спрях...
                                    да съм земна!!!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anabel (Дони)

дълбока душа си според това което чета,самота е жестока,но без болка как би оценила живота си,щеше ли да стигаш до прозрения,щеше ли да си такава каква то си????

2007-12-28T17:35:28+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Бягството на самотата!

2007-12-02T07:23:16+02:00
Jane_d (Деси Инджева)

Повече от осезателно е... НЕЗЕМНА СИ и НЕОБЯТНА!!!!

2007-11-17T23:15:57+02:00
i2na (Инна)

Само не отлитай!Че май не са на много високо ниво вселенските комуникации
Прекрасен стих!

2007-11-08T13:53:40+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Божествен стих!

2007-11-08T12:55:23+02:00