7.11.2007 г., 19:47 ч.

Спрях да съм земна... 

  Поезия » Друга
985 0 17
***
В това необятно небе...
аз се движа просторна...
         ... и страдам...
с тегло на самотна душа...
  ... и ми липсва Любов...
... горящо кълбо от човешки мечти!...

Като снежна трескА...
        тя пълзи...
и се вмъква в леглото ми...
  ... бавно... моя Луна...
Тежко вплита пръсти...
         в косите ми...

                       ... и спрях...
                                    да съм земна!!!...

© Арлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??