Mar 19, 2015, 10:41 AM

Срамувам се от емблемите

  Poetry
397 0 4

Не се срамувам, че съм от страна,
в която Президента е помия,
в която управлява глупостта,
в която всички са затънали до шия.

Не се срамувам, че съм от държава,
в която имащите най крадат,
в която бедните не заслужават
нормално, като хора да ядат.

Не се срамувам, че съм от Родина,
в която е красиво като в Рай,
която е изложба от картини
в която красотата е безкрай.

Не се срамувам, че съм от България,
калена с кръв и обич за живот.
Срамувам се от днешната лотария
заложила съдба на цял народ.

Срамувам се от тъпото нехайство
на тия дето грабнаха властта.
Срамувам се от завист и предателство,
емблемите на моята страна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...