Сребрист...почти метален
Гондолите изящно се поклащат.
(Гондолиерът - трети и излишен.)
Реален като сън се спуска здрачът,
а въздухът горещ. И неприличен.
По ресторанти скъпи като спомени,
събират се суетните. Богатите.
И келнерите хукват неподгонени
със бяла кърпа, метната през лакътя.
Оркестърът е тих като мълчание.
Жените - тежки. Грим. НабижутЕрени.
Съпрузите им кимат с отчаяния
и някаква любов недонамерена...
"Сан Марко" е сребрист, почти метален.
(Самите гълъби - трохи посипани.)
Младежите целуват се скандално,
и пее музикант по ноти дрипави...
25.09.2005
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
