Dec 25, 2012, 3:28 PM

Сребърна зима

  Poetry
781 0 5

 

          На всички приятели в този сайт желая от все сърце весела Коледа и щастлива Нова година, много здраве, неочаквана радост, приятни изненади, много късмет, щедри бъдещи дни.

 

 

СРЕБЪРНА ЗИМА

 

 

Сребролисти върби, сребролисти тополи,

де е вашето бяло студено сребро –

пада сняг и се трупа по клоните голи

и боли под проклетото пето ребро.

 

Гладни птици разпарят небесната кърпа

– избеляла от много пране пелена –

и плющи, и се вее мъглата раздърпана,

като тъмна забрадка на стара жена.

 

Плуват облаци сиви, натегнали с влага,

и полират шосетата с ледно габро;

мокротата в косите, в гърдите ми ляга

и се трупа под лявото пето ребро.

 

Толкоз зими загърбих в ония години

– белоснежни, искрящи от сребърен прах –

уморих ли се вече да правя пъртини,

от това ли студено сребро побелях?

 

Днес сребро и слана по косата ми има

– ах дано да е белият цвят на добро!

Прекосява душата ми сребърна зима

и боли под проклетото пето ребро.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...