СРЕД НАС ЖИВЯ АНГЕЛ
Младенец от малък град - изчезнал -
ръце към слънцето протегнал,
молел някой ангел да го спаси.
Болка в живота си все виждал,
а на него всеки му завиждал,
че надежда имал винаги в очите си.
Свири последен такт вълшебен,
на улицата пее ден пореден,
но щастлив е само от усмивката на друг.
Какво ли вечер му остава,
под звездите с нея да си ляга,
в съня ще я срещне с радостта отново тук.
Разтворих криле и отлетях натам,
където той пееше, а всеки бе ням
и с любовта си от душа
до днес сред нас живя.
Сцена от слънце сред цветята
момчето търси по земята,
гласът му със радост да озари.
Сега от град на град се лута,
песента от всеки му е чута
и обичта на хората му благодари.
А косите вече побеляват,
но години в него не сломяват
надеждата във следващите дни.
Ореолът аз виждам над него сега
и пак с нежни струни как докосва света,
дъхът му спрял,
с ангел бял отлетя,
докоснало райската врата.
Вървейки го чувам засвирило пред мен,
усмивката грейва във денят ми студен,
с песента си,с обичта,
помня го,
до днес сред нас живя...
© Христо All rights reserved.
