Не ме викайте по име,
аз не мога да се спра,
прелетен съм като зима,
като лято, през вашата душа.
Светът ми не е кристален,
кристала остана в едно дете,
но всеки от вас го притежава
като скрито пролетно зрънце.
Прелитайки клъввам си по малко,
засищам се с човешка топлина
и разпилявам себе си без име
сред светлината, сияеща от вас...
... мои приятели, незрими!
© Валентин Василев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
