Сред всичките условности е сам...
Сред всичките условности е сам
поетът в мен. И тих, и непотребен.
До втръсване повтарям си и знам,
не трябва да обичам. Не и тебе.
Сред всичките им приказки за грях,
за дълг, за нещо си... какво ли беше?
Едничкото, което в миг разбрах –
без тебе е студен и безутешен
ужасно подреденият им свят,
сред който аз съм чужда и далече.
Над мен блести Луна, звезди валят,
а аз съм с теб, тъй както всяка вечер.
И твоето безсъние съм аз,
ти – моето. И в късен час, потаен,
написах стих – целуващ те без глас,
та лека нощ дано ти пожелае...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
