Сред запалени звезди
Защо отмина този бурен вихър
и бавничко душата се смрази?
Луната някак бликнала и тиха -
бледнее сред запалени звезди.
Къде потъна светлата надежда?
Дали в Земята - в адски пещери?
Но Вярата през тъмнина превежда
и в хаоса е брод на мисли, дни.
През купола небето се привежда,
прекрачва граници, покои и мъгли,
и цветето на нашата надежда
изправено сред бурите стои.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
