Средата на лятото
Вик, затворен в картина,
виси на стената
и крещи в мен минало
в едно с тишината.
Вън нощта е изтръпнала
до луната студена.
А мъгла като в пъкала
смуче от вените.
Ронят листи брезите.
Средата на лято е.
И замръзват сълзите,
в песента недопята.
виси на стената
и крещи в мен минало
в едно с тишината.
Вън нощта е изтръпнала
до луната студена.
А мъгла като в пъкала
смуче от вените.
Ронят листи брезите.
Средата на лято е.
И замръзват сълзите,
в песента недопята.
© Найден Найденов All rights reserved.
