Jun 29, 2013, 4:16 PM

Среднощна наздравица 

  Poetry » Other
604 0 8

Боже, колко ми липсваш цялата!
Необяснимо.
Вдигам чаша в среднощна наздравица
затова, че те има.

Затова, че превърна живота ми
в разноцветни целувки.
Затова, че не съм любил никога толкова
диво – до лудост.

Затова, че с пресъхнало гърло
и от обич треперещ,
бих прекрачил дори и в отвъдното
да те намеря.

Нямам по-близка от теб на света
и по-далечна.
Няма и друга такава любов –
като вечност...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??