Среднощна наздравица
Боже, колко ми липсваш цялата!
Необяснимо.
Вдигам чаша в среднощна наздравица
затова, че те има.
Затова, че превърна живота ми
в разноцветни целувки.
Затова, че не съм любил никога толкова
диво – до лудост.
Затова, че с пресъхнало гърло
и от обич треперещ,
бих прекрачил дори и в отвъдното
да те намеря.
Нямам по-близка от теб на света
и по-далечна.
Няма и друга такава любов –
като вечност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
