Събужда ме среднощна нежност
и си представям много ясно -
отпуснат си до мен в леглото,
затоплил си се като в пряспа.
Като дете те приласкавам
със белотата на гръдта си,
погалвам те с коси и нежно
прокарвам пръсти по гърба ти.
С очи потрепваш във съня си.
Аз с мекотата на ръката,
нагласям топлата завивка.
Притихва кротко тишината.
Заслушвам се как пее песен
смълчана стаята в хотела,
до мене лунен лъч разплита
мечтите ми и ги разделя.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
