Среднощна приказка
Дървено конче подарък ми купи
дядо. (Така го обичам!)
Аз го харесах, но се и нацупих –
исках да може да тича.
То ме люлее по бебешки само.
Скоро на четири ставам!
Вече съм стигнала кака до рамото,
истинско аз заслужавам!
Снощи го сложих встрани от дивана,
там, до кашона с играчки.
Някакво чудо среднощно настана,
те като живи наскачаха.
Моята Ани поиска карета -
щяла на бал да отива.
Тръгнаха с нея и втора, и трета
кукли с прически красиви.
Някой с магическа пръчка превърна
тиква в карета от злато.
Кончето скочи, когато я зърна,
чатна с копита земята.
Гордо застана отпред и изцвили.
Как кочияш да намери?
Имам войничета две много мили -
истински са кавалери.
Този с червената шапка качи се
бързо на капрата горе.
Другият е царедворец - личи си.
Куклите той заговори.
И настани ги с поклон на местата.
Дамите ще охранява.
Тръгна каретата в път през гората.
Чуден дворец наближава.
Царят сина си решил бе да жени.
Гости далечни се стичат.
Ани, Мелинда и русата Рени
танците много обичат.
Моите куклички се изредиха
с царския син да танцуват.
Всяко вълнение си споделиха,
ала на мен ми се струва,
принца, че Ани най-много хареса.
Пръстен прекрасен ѝ сложи.
Той бе решил тя да стане принцеса,
царството си ѝ предложи.
Гледаха другите с яд, завистливо
и със сълзѝ във очите.
Ани - сияеща, много красива -
тръгна със царската свита.
После в каретата тъжни седяха
нейните дружки нещастни.
Тихо в кашона след туй се прибраха.
Новият ден се изясни.
Щом се събудих, реших да открия
моята кукла красива.
Кончето почна с копито да рие,
сякаш е истинско, живо.
Аз го прегърнах през буйната грива,
случката то ми разказа.
Ала поисках, за да съм щастлива,
другите кукли да пази.
© Мария Панайотова All rights reserved.
