Среднощни строфи

Mar 11, 2012, 3:01 PM

Poetry » Phylosophy

592 0 3

Небето с шалче от коприна
крайпътното дърво зави -
да го потопли. Иде зима
отвъд смълчаните гори.
Мъглите в дрипи от кълчища
висят и бързо се снишават.
Разбридат думи, троскот нищят
като старици пред жарава,
с елеци и калеври шити
на едър бод – канап и шило.
Под хурките им, тънко вити,
вретено с острото бръмчило ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Среднощни строфи

Want to read more?

Random works