Пак се сви този ден във фуния
и отекна със залеза пъстър... отмина.
На нощта във зеницата цъфна петуния 
и докосна душата ми с мелодия нежна.

Черно-бели клавиши подскачат във ритми
на надежди, мечти и на сънища цветни.
Тази вечер очите ми прашни от болка отми
и проглеждам през света на звънките ноти.

И редя си живота по бели клавиши,
а по черни на спомени ланшните мисли.
Във мелодия чудна политат надежди
изпод дланите с моите пръсти.

Неусетно издигам се, литвам високо.
Боже, как обичам такава да бъда!
Вятър топъл ме грабва среднощно
и във песен ме носи най-нежна...