Среднощно писане
Среднощен - късен до премала - час.
Прозорците - угаснали светулки.
Без дъх, без стон, а даже и без глас
в душата сънна свирят ми цигулки.
И свети само моето перде.
Зад него аз си пиша стиховете.
Нощта от мене думите краде
и тя ми удвоява страховете.
Сънят сега в клепачите лежи
и кара тялото да се отпуска.
А всяка дума под перо тежи
и непокорна стихото напуска.
И колко думи само разпилях,
и колко други в себе си извиках.
Но аз до сутринта си оцелях,
когато слънцето за стих повиках.
© Никола Апостолов All rights reserved.
