Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137

Apr 5, 2007, 5:40 PM

СРЕДНОЩНО ПОЖЕЛАНИЕ

Poetry

1K 0 13

Звездите пак се трупат за вечеря
край пълната чиния на луната...
Градът се вслушва - сънен, начумерен, -
как тихо стъпва с мене самотата...

Заспахте ли, приятели? - Проглеждам!
Сред блоковете колко ли съм нисък?...
Забързано такси прегазва с писък
зад ъгъла последната надежда...

В очите ми се вглеждат безразлично

с избодени очи прозорци неми...

Бездомни котки в тъмното развличат

с интимни ласки зъзнещото време...

...В такъв момент - без завист и без злоба,

загребвам в парка шепа градска пръст...

Не ви желая болест, нито гроба,

а безобиден, разсъняващ земетръс...

Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Бллагодаря ви, приятели! Бягам, че се гоня с минутките! Отивам да печатам вестника! Весели празници на всички!

2007-04-06T10:02:47+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Сега среднощ е и така те чувствам,
че музата съблича се и стене.
А аз - вместо да я рисувам с устни
под твойте стихове благоговея...

2007-04-05T23:39:13+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Вълшебни са редовете ти!
Поздравлвния!

2007-04-05T21:46:41+03:00
Ружена (Ружена)

Това май ще е любимият ми стих от тези,на които си дал живот Прекрасен е !Светъл празник и поне един край теб ,изплъзнал се на летаргията

2007-04-05T20:43:34+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Понякога ни трябва ,някой да ни поразтърси,за да се събудим от летаргията.
Прекрасно е!

2007-04-05T20:00:40+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0