Aug 18, 2009, 1:10 AM

Средняк

  Poetry
588 0 9

 

СРЕДНЯК

 

 

Съдбата мен не ме беляза

с вечния си знак.

На щастливите случайности

не станах бреме.

Не срещнах през живота си

фаталната жена.

Виновен ли съм, Боже, за това? –

Така и преди мене са живели.

 

Средняк ме наричат – в средата живея.

Заети са ложите.

Блатата – миришат.

Фарисеи се ширят, навред – фарисеи.

Фарисеи във храма.

Фарисеи в бордеите.

 

А пък аз,

среднякът,

за да оцелея,

скришом,

с кръвта на дедите си

историята

пиша.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....