Среща тъй случайна,
или не?
Разбрали вече накъде,
вървим,
По улица безкрайна.
Слънчев лъч - случаен,
или не?
Разбрал той вече накъде,
блести,
И лудите омайва.
Облаци - случайни,
или не?
Разбрали вече от къде,
дошли са,
Пазят свойта тайна.
Две деца - случайни,
или не?
Протегнали са те ръце,
в прегрътка,
Може би случайна.
© Александър Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
