Среща

Comments

• 

  Смиф (Валентин Евстатиев)

  Да, всяка истинска любов е завинаги.

  2013-04-17T18:26:49+03:00
• 

  Napolitano (Валентин Желязков)

  Мишо надявам се не приемаш моите думи като нещо негативно. Не е въпроса в това "който иска да разбере разбира", а въпросът е да бъде поднесено издържано. Та нали в това е разковничето. Всеки може да пише да драска и к'вото излезе, но ако го направи с малко мисъл и спазва определени правила тогава стойността на една творба се покачва неимоверно. Забележи: Не случайно Анна Милушева е цитирала единственият куплет, който е издържан и има наистина стойност каквато би трябвало да има цялата творба. Само е трябвало да я погледнеш от тук от там. Бързата работа срам за майстора. Сигурен съм, че ще преработиш стихото за да стане наистина изцяло стойностно, като този куплет за който говорих и да не проявиш детински инат и да вземеш да го оставиш така. Желая ти много успех. Ти имаш страхотен потенциал - само не бързай, преглеждай и проверявай преди да пуснеш нещо такова. Вероятно тогава нещата ще се случат наистина.
  Поздрави сърдечни.
  /Napolitano/

  2013-03-30T23:27:42+02:00
• 

  ekstasis (Михаил Цветански)

  Благодаря ти, Ангеле за подкрепата. Валентино, благодаря ти за добрия пример на градене на стих и препоръките!
  Стани, личи си, когато човек иска да разбере, нали! Благодаря, че се отби!!!
  Хубав ден!

  2013-03-29T12:38:49+02:00
• 

  stenli499 (Станислава)

  Хората са казали - всеки бял косъм е една изстрадана любов...
  Като се замисля - добре,че са боите,иначе много неща биха си проличали...

  2013-03-29T12:31:37+02:00
• 

  Napolitano (Валентин Желязков)

  Ако позволите мили приятелю да онагледя кое не е точно в ритъма - ямбовете и ..прочее. (не че аз съм най-подходящият за това) Защо не звучи както трябва, защо когато го чета се препъвам? Ако можете да схванете точно за какво Ви говоря ще е добре, защото това би Ви помогнало занапред да помислите как да изграждате бъдещите си.... творби.
  -----------------
  ПРИМЕР:
  Непораснало мое момиче,
  аз съм същото щуро момче,
  учих цял живот да обичам,
  живеейки в твой'то сърце...
  
  В зениците свои те раждах
  все прегръщах във спомена теб,
  колко пъти от сън те изграждах
  и парчета от лед - разтопен...
  
  Колко пъти в смеха ти мечтаех
  и протягах самотна ръка,
  със целувки извивките ваех
  на една полудяла река...
  
  А сега, си задаваш въпроси,
  гледаш с очи уморени:
  Не, не питай за мене какво си,
  аз съм до теб... На колене!...
  
  Това естествено е само един мизерен пример, който има за цел да ти подскаже как се следва стъпката и се внимава за да тече, като вода. Всяка рима да има смисъл, а не е там защото жажда се римува с... ражда (примерно). Не зная дали ме разбра, но се надявам. В противен случай се превръща в чиста чалга.
  Поздрави сърдечни. /Napolitano/

  2013-03-28T01:59:49+02:00