Не щеш ли, мистър Facebook 

срещна стар вмирисан лук

на едно изложение в Прага:

- Това място не ти приляга, човече –

важно американецът отсече.

- Защо пък? И аз съм от Европа –

нашенецът с ръка затропа

и нервно вратата му посочи:

-Ще се разберем  „òчи во òчи”

ние с теб. Я, тръгвай напред!

А чужденецът слисан

погледна приятеля ни вмирисан

и уплашен  запелтечи:

-Какви са тези речи,

 та аз дори не Ви познавам –пък и

имам ангажименти да оправям .

-Ще ти дам аз един ангажимент!

- Wait, wait, my friend!

- Млъкни и идвай с мен,

трябва с тебе да орем.

- But what is this?

-Ще станеш нисък като кервиз,

ако  ме ядосваш още!

Сега у нас вече нощ е,

но моят стопанин, сигурен съм,

бди - ферми в интернет строи,

а навън  зарзавата

гние жаден в земята.

С тази реч достойна

за публика многобройна

нашият смел лук

впрегна мистър Facebook

в ралото на селския живот -

оня зави като койот.

Поуката е ужасна - дори за мен

интернет е сила властна, но ти,

ако можеш зарежи тоя Facebook

и хапни си малко натурален лук.