Среща

В нощ, изпълнена с шепот
той парадоксално гръмко заяви:

- Не погледът днес ми трябва,
не замислените ти безброй черти.
Не искам да съм до жена такава,
която вечно я боли,
било за смърт или раздяла,
било за спомени  или мечти.

- Но ти нали във тях се влюби,
в окото ми препълнено с тъга,
в мислите ми спотаени
и плахия ми поглед към света?

- Тогаз откривах жар неземна,
очите ти са пепелни сега.
И често питаш се пред мене:
"Аз дали да пораста?"
Поникнаха съмненията ти във мене,
не, аз не искам да торя,
едно отровно вдъхновение,
което гние в празнота.

- Но ти нали такава ме хареса,
изгубена сред гниеща гора?
Нали до вчера песен писа
за вечната ми пустота.
Нали за тебе мойта мъка
бе вдъхновение за твоя ум,
защо захвърли всичко на боклука,
защо цветята се превърнаха в куршум?

- Не те обичам, стига драми,
сълзите можеш да си ги спестиш.
Господи, пази от рани
таз, която днес гориш.
Нека в друг живот се срещнем,
аз не зная много за това,
но казват, че тогаз откриваш
в другия от свойта светлина.

- Нека да се срещнеме тогава,
аз пепел ще ти дам сега
и не бързай, нека бавно остарява
начупената ти коса.

- Ще тръгваш ли, недей със този поглед,
с пò друг ме поглед изпрати,
не искам да те помня аз такава,
устата си в усмивка протегни.

- Какво е моята усмивка тъжна,
за твоите ридаещи очи?
Нали ми каза днес да тръгна,
побързай и по своя път върви.

- О, нека само за секунда
да си те припомнят моите ръце,
прости ми днес с една прегръдка,
че времето ще ни дели със векове.

Тя се усмихна и тихо заплака.
Той я прегърна нежно във мрака.
И сред раздялата плаха
те тутакси двама умряха.